За избора и стягането на конкретният автомобил ще разкажа малко по-късно, а за незапознатите с модела пускам едно ревю по темата:
https://www.youtube.com/watch?v=bgR0iu271fU
Оригиналните рекламни брошури на различни видове автомобили могат да бъдат намерени тук: https://autocatalogarchive.com/index-brand/
Ние като любители на японските марки се бяхме спрели на тези 4-ри модела:
- https://autocatalogarchive.com/wp-content/uploads/2017/07/Nissan-Micra-2012-UK.pdf
- https://autocatalogarchive.com/wp-content/uploads/2017/04/Mazda-2-2010-UK.pdf
- https://autocatalogarchive.com/wp-content/uploads/2016/10/Hyundai-i10-2014-EU-.pdf
- https://autocatalogarchive.com/wp-content/uploads/2021/11/Honda-Jazz-2010-IN.pdf
Критериите за подбор бяха:
- Японска малка маневрена кола
- Автоматик
- Евро 5 стандарт
- Средно или високо ниво на оборудване за модела си
- Възможност автомобила да бъде стегнат за 100,000 км пробег без разходите за това да надвишават 30% от стойността на колата.
Резултатът беше че за два месеца обиколка по автокъщите, както и частни обяви се нагледах на какви ли не ужасии. Най-честите проблеми по ред на номерата бяха:
- Една камара почти замаскирани инциденти и много ръжда по шасито и на 4-рите марки. На много от продаваните автомобили имаше и умопомрачителни изкривявания на праговете в следствие на странични удари.
- Конкретно за Микрата най-често трицилиндровият двигател работеше ужасно с играещи обороти, а включването на Drive беше съпроводено с опита за угасване на двигателите.
- Мазди двойки автоматик от това поколение почти не се продават у нас, а ако се продават е по-изгодно да се купи чисто нов Хюндай i10 директно от магазина.
- Всички Hyundai i10-ки които гледах бяха претърпяли поредица от инциденти, двигателите им бяха добре, но така и не намерих екземпляр който да не е бил в поне 3 ПТП-та.
- Хондите Джаз бяха с най-много ръжда, за сметка на това двигателите им са ОК, обаче техният автоматик не е автоматик, а стандартна механична кутия с мехатроник превключващ скоростите. На повечето екземпляри автоматикът им беше за ремонт защото преритваше при превключване на предавките.
В края на краищата се спряхме на Микрата от снимката защото:
- Има много запазено купе и шаси
- Двигателят работи равномерно при движение и поносимо като вибрации на празен ход
- Самият двигател има компресор и стоте коня за това купе са повече от достатъчно
- Автоматика превключва плавно и без проблеми си върши работата
- Спортният режим е забавен защото поддържа оборотите от 3,000 нагоре и при тях се усещат приятно стоте кончета под капака
- Нивото на оборудване е Tekna
- Всичките и системи работят почти без проблеми
Това което ми се наложи да преглътна е:
- Че двигателят очевидно гореше масло (как разреших проблема ще опиша по-късно)
- Спирачната система беше за основно стягане
- Предната броня явно беше подпирана няколко пъти в преграда, но за 12 годишен автомобил може да се приеме за нормално
- В рамките на следващите 10-20,000 км ще ми се наложи да сменям и амортисьори
- Климатика ще се наложи да бъде сервизиран (до колкото познавам японските автомобили сигурно проблема е вече поизгнил кондензер/радиатор)
- И най-веселата част беше че на километража пишеше 65,000 километра, а тази кола няма как да е на само толкова километра. Самият продавач беше изключително честен и си призна че когато я е купувал на 60,000 километра самият той не е вярвал че е на толкоз автомобила
Това разбира се не ме притеснява и си мисля че ще направим с този двигател едни 80-100,000 километра без сериозни проблеми, но се наложи смяната и на веригата. Тук на снимката е двигателят със свалена глава:
на заден ход ми липсва камерата която има на Кашкая, но поне има паркинг сензори. За сметка на това в Микрата отпред е просторно колкото в Кашкая. Като поведение на пътя, вози пъргаво и стегнато, маневрена е и единственият и проблем в малкият пътен просвет. На теория е 15 сантиметра, но с двама човека в нея слиза до към 12, а с този размер слизането от бордюр си е предизвикателство 
